red

първо. ийгълс. няма да ти казвам защо се смея. лични глупости. мухахахахахахаххахахаха. нищо, нищооооооооооо. мухахахахахахахаха. енд оф ол ендс.

второ. заминавам за германия в неделя. куул нали. ако не ти се струва така, можеш да ме изпратиш когато решиш. смс не стига, но ако няма друго и това ще свърши работа.

трето. отново усещането беше страхотно. направо невероятно. да видим сега от множеството бири ли беше, от желанието ми, или от спонтанността. незнам. ще проверя с други неизвестни как ще се промени уравнението. :).

четвърто. сега ще си прилагам селф хийлинг просийджър на десния крак и ако ме питаш как става, ще ти кажа - трудно. изкарай някой друг курс по йога и медитация и прочети някоя и друга книга с източни философски разсъждения. може би ще успееш да направиш нещо, може би не, но важното е да вярваш, така можеш да се излекуваш от всичко. чек ит аут. много е готино да не ти трябват лекарства. но да чукнем на дърво. туп-туп.

пето. с риск да повторя колко съм радостен - муахаххахаахахаххахахахахаххахахааххааххахахахахахахахахахахахахаахааххаха.

енд. до следващия път.

yellow

много неща се случиха. то не бяха рожденни дни, не бяха морета, дискотеки, приятели, приятелки, плажове, литри загорка, бягания в 9 сутринта, след лягания в 5.30, близки срещи със змии във всякаква форма, била тя продълговата мазничка и люспеста, или с няколко крака, красиви очи и други вторични белези. не не съм ги гледал отблизо другите вторични белези, мерси за въпроса. иначе в квартирата бях с доста хора, в това число немалко момичета, които слава богу си имаха работа. а и съквартиранта ми беше някакъв готин тип, със сенчест бизнес и доста проблеми. дано ги оправи, това му пожелах, и да заживее мирно и щастливо с приятелката си стриптизъорка, далеч от хорски глупости. мда какво друго. последната вечер става следната история. влизам аз във "ЛА ПИОВРА", дискотека в ММЦ до китен и сядам на бара да си взема бира и да си потърся дружките. някакво момиче доста вторачено ме загледа и започна следния разговор. "Здрасти, абе ти случайно да не се казваш Стоян, и да не би да си от Стара Загора" При което аз вече припадам защото се кълна на себе си, че не съм го виждал момичето. и я питам, абе така и така откъде толкова инфо за моята скромна личност. А тя ми казва, ами преди 3 години имахме едно състезание по лека атлетика в стара загора и там се запознахме. в този миг на мене ми прищраква, че наистина се запознах с доста хора на състезанията и направо се изкефих тотално, че някой ме помни не само визулно, но и като име, а като се има предвид, че тогава бях с къса коса, а вечерта с доста дълга, че и с шапка, а и пристигнах в сумрак просто бях шашнат тотално от паметта на това момиче. дръпнахме един кратък разговор и аз отидох да танцувам, а тя май си тръгна по някое време. но историята си остана.
а иначе със сис незнам какво стана. имаше едни проблеми вечерта преди да си замина. то не беше работа, не бяха документи за оправяне. голям стрес. на другия ден не ми дигна телефона. нз. не сме се чували оттогава.

...и такааа до края на светааа. та-дъм, бум-тряс, пляк-дум. :)

red

wow. :)
най-задоволяващото изживяване евър. мисля, че ще спя цяла седмица, толкова съм уморен от вечерта. красота. pure pleasure. grossartiges Gefuehl.
а утре е време за прожекцията на Пътеводителя. да видим какво ще ми каже този филм. отивам със страхотни очаквания и компания, която в мнозинството си е чела и 5те тома, знае историята на създаването му, развитието му през радио новела, и телевизионен сериал, до култова книга за хората с по-добър вкус. (надявам се и аз да се впиша скоро, след като я намеря от някъде). даже ако ми хареса ще повторя ходенето с Пафката и други желаещи през седмицата... сега е време да си оправя леглото, да клипна и да заспя. nice. i'm gone.