blue

не е лесно. изобщо. вчера за пръв път от не-знам-колко-време се почувствах като глупак. не мога да комуникирам с хората добре. проблема е чисто езиков, и води до доста тъпи ситуации. на всичкото отгоре започнах да се разболявам и съответно да пия фервекс, вит Ц, парацетамол и други неща за да не си позволя да пропусна някоя лекция, защото след това става още по-трудно. нз. стреса е интересно нещо. смятам да го разуча през следващите няколко години ;). бтв днес прочетох нещо на паулу коелю. интересна беше книгата. имаше върху какво да се замислиш. ту би ор нот ту би в съвременен вариант с възизточен привкус (събитията се развиват в словения малко след 89). "вероника решава да умре". друго...
имам нужда от едно хубаво парти, с хубави хора и хубава музика. и малко желание за учене и малко нахъсаност. смятам утре да си ги набавя след като си инжектирам поредната доза футбол за настроение.
засега е това. ако остане време ще има и още. ако не, не. енд.