днес сънувах, че блъскам човек с кола. беше толкова реално, че се събудих облян в пот.
тогава осъзнах колко е ценно, това, че съм тук и как изведнъж мога да изчезна.
live your life with every breath. усещай всичко, радвай се на всичко, обичай всичко.
ето някои от нещата които написах тук. не знам, доколко ще ти харесат, пък и не е толкова важно, защото въобще не го целя. поне са искрени. отивам да празнувам. съветвам те и ти да направиш същото!
...
Сивите облаци бавно се отдръпват,
Слънцето успява да ме достигне с парещите си лъчи,
Колко хубав е пясъка!
...
Опитните пръсти бързо препускат по тарамбуката,
Сърцето ми изкача при всеки такт,
Колко прекрасно е времето в моята душа!
...
Сънят ми излетя през отворения прозорец,
Луната поглъща всичките ми страхове.
Как зловещо бучи вятърът навън.
...
потопи се в картините и се наслади на усещането. каквото и да е то, заслужава да се изпита, защото може никога повече да се повтори...
music :
PAUL OAKENFOLD |Bunkka| ZOO YORK
PAUL OAKENFOLD |Bunkka| HYPNOTYZED
PAUL OAKENFOLD |Bunkka| SOUTHERN SUN
PAUL OAKENFOLD |Bunkka| READY, STEADY, GO!
събота, декември 31, 2005
понеделник, декември 19, 2005
deep blue
какво се случи.
имах изпит преди ден, още един преди седмица. направих ги, сравнително добре.
намерих си работа в стадиона във франкфурт като охрана на домакинските срещи на Айнтрахт. негативите - малко пари, защото ще е само два пъти в месеца. а сега бонусите. има опции да бъда охрана и на концертите на Депеш мод, Ролинг стоунс, Роби Уилямс и др., които имат път към Франкфурт. още по-голям бонус - ще бъда на срещите от световното във франкфурт и ще ходя на финала в берлин. дано бъда на добро място за да мога да се насладя на атмосферата.
написах няколко стихотворения, за да се почувствам по-добре.
станах фен на crime scene investigation. разбирай изтеглих всички сезони. доста са наистина.
гледах един филм. и се почувствах много самотен, объркан и тъжен. въпреки, че не съм. просто филма ми напомни за един важен за мен човек, който постепенно се отдалечи от мен.
станах любимец на местните футболисти, разбирай всеки иска да играе с мен в отбора си, защото очевидно успях да спечеля уважението им с играта си.
днес хм, май вече утре решавах/преписвах задачи по геодезия. много сметки. мнооооого сметки. нз как се справят колегите и колежките архитекти, но при мен нещата затъват все повече и повече в числа.
а сега. сега пия 54 градусов ром и се наслаждавам на меланхолията която ме е обзела. може би, даже ще ми дойде вдъхновението да напиша нещо. знам ли. утре сутринта ми е последния ден, в който ще ходя на лекции. след тях отивам на рд-парти и по обяд поемам към българия с автобуса от франкфурт.
insomnia please release me,
and let me dream about
making mad love on the heath
tearing tights with my teeth
but there is no relief
i'm wide awake in my kitchen
it's dark and i am lonely.
i'm cryin, cryin, cryin.
нищо не е преминало, глупак такъв. само си си мислил така...
енд.
имах изпит преди ден, още един преди седмица. направих ги, сравнително добре.
намерих си работа в стадиона във франкфурт като охрана на домакинските срещи на Айнтрахт. негативите - малко пари, защото ще е само два пъти в месеца. а сега бонусите. има опции да бъда охрана и на концертите на Депеш мод, Ролинг стоунс, Роби Уилямс и др., които имат път към Франкфурт. още по-голям бонус - ще бъда на срещите от световното във франкфурт и ще ходя на финала в берлин. дано бъда на добро място за да мога да се насладя на атмосферата.
написах няколко стихотворения, за да се почувствам по-добре.
станах фен на crime scene investigation. разбирай изтеглих всички сезони. доста са наистина.
гледах един филм. и се почувствах много самотен, объркан и тъжен. въпреки, че не съм. просто филма ми напомни за един важен за мен човек, който постепенно се отдалечи от мен.
станах любимец на местните футболисти, разбирай всеки иска да играе с мен в отбора си, защото очевидно успях да спечеля уважението им с играта си.
днес хм, май вече утре решавах/преписвах задачи по геодезия. много сметки. мнооооого сметки. нз как се справят колегите и колежките архитекти, но при мен нещата затъват все повече и повече в числа.
а сега. сега пия 54 градусов ром и се наслаждавам на меланхолията която ме е обзела. може би, даже ще ми дойде вдъхновението да напиша нещо. знам ли. утре сутринта ми е последния ден, в който ще ходя на лекции. след тях отивам на рд-парти и по обяд поемам към българия с автобуса от франкфурт.
insomnia please release me,
and let me dream about
making mad love on the heath
tearing tights with my teeth
but there is no relief
i'm wide awake in my kitchen
it's dark and i am lonely.
i'm cryin, cryin, cryin.
нищо не е преминало, глупак такъв. само си си мислил така...
енд.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
