пролог
музика:
инструмент - предразполагане
инструмент - рефлектиране
действие
текст:
мисля че е време да споделя малко усещане за красота.
слушайки искрена музика, музика, която предразполага към излизане от обичайното зомбирано състояние, и навлизане ( или по-скоро бъдене ) в едно по-приятно, леко и отворено към ставащото ( или липсата му, няма значение, така или иначе въпрос на дефиниция ), аз решавам да удължа обичайното си предразполагащо бягане със една необичайна рефлективна разходка в малко по-странни и по-непопулярни части на града, в който се намирам. часът е малко след 7 вечерта. времето е хладно, но не студено, слънцето току-що започва своя цветен спектакъл. аз се разхождам из индустриалната част на града и се наслаждавам на феерията от цветове, преливащи един във друг: кърваво червеното обвиващо изморените, но все още заслепяващи десет хиляди нюанса на жълтото.. винаги когато гледам прекрасен залез пред очите ми се прожектира пътуване с кола, аз стоя на задната седалка, до мен е сестра ми, мама стои отпред, а татко кара бялата шкодичка, която имахме преди време. Пътуваме към Елхово, където ще се видим с баба и дядо и аз лично ще се насладя на още горещите нервозни ( лютиви ) кюфтета, които ни чакат на масата там.. минаваме по безлюден път, от лявата ми страна са Манастирските възвишения, няколко достатъчно високи за разходка, но недостатъчно, за да бъдат наречени планина, хълма. От дясната страна се открива прекрасна панорамна гледка на полетата в долината, един малък язовир за развъждане на риба, и лозовите масиви наоколо. часът е малко след 8, а навън е меко, топло и приятно време. от тази перспектива, в която си, гледката те остава без дъх, мислите ти се изпразват, оставаш хипнотизиран и благодарен, че имаш възможността да се насладиш на тази красота, на която ставаш свидетел. червено и жълто, синъо и лилаво, светло и тъмно, всичко се преплита в едно, хармонията е прекрасна, чувство за съвършеноство, непоклатимо спокойствие и една вътрешна усмивка, която леко гъделичка гърдите ти.
епилог
музика:
инструмент - триада
петък, декември 12, 2008
понеделник, ноември 17, 2008
green
.. You have begun to find your answers. Although it will seem difficult, the rewards will be great. Exercise your human mind as fully as possible, knowing it is only an exercise. Build beautiful artifacts, solve problems, explore the secrets of the physical universe, savor the input from all the senses, feel the joy and sorrow, the laughter, the empathy, compassion and tote the emotional memory in your travel bag. I remember where I came from and how I became a human, why I hung around, and now my final departure is scheduled. This way out. Escaping velocity. Not just eternity, but infinity. ..
Richard Linklater "Waking Life" ( Chapter 13: Dreamers )
Richard Linklater "Waking Life" ( Chapter 13: Dreamers )
неделя, ноември 16, 2008
понеделник, ноември 10, 2008
red
една дефиниция за човека, която ми се стори интересна:
.. Истина, хората сами си дадоха всяко добро и зло. Истина, не го отнеха те от никого, не го намериха те нийде, то не им падна като глас от небото.
Ценности вложи изпърво човек в нещата, за да уварди себе си - той създаде най-изпърво смисъл на нещата, човешки смисъл! За това се нарича той "човек", тоест: ценител. ..
Фридрих Ницше "Тъй рече Заратустра"
.. Истина, хората сами си дадоха всяко добро и зло. Истина, не го отнеха те от никого, не го намериха те нийде, то не им падна като глас от небото.
Ценности вложи изпърво човек в нещата, за да уварди себе си - той създаде най-изпърво смисъл на нещата, човешки смисъл! За това се нарича той "човек", тоест: ценител. ..
Фридрих Ницше "Тъй рече Заратустра"
петък, октомври 17, 2008
неделя, август 03, 2008
green
поради твърдата липса на смислени неща които да правя :) , и вдъхновен от някой мои освежаващо луди приятели на немска почва, си спретнахме снощи една малка разходка из голф-игрището на унито. резултата са около 200 жълти топчици и една розова във ваната ми.
държа да отбележа, че на количеството алкохол на което бяхме, това хич не е лош резултат. а топките които бяха еърборн и няколко секунди след това уотърборн хич не ги броя. искам само да спомена, че найт голфинг на тревата пред едно прекрасно езеро е доста екстремен спорт, главно, но не само защото се оказва че пазачите наоколо хич не им е кеф да чуват плъок плъок плъок към 2 сутринта, и в такива случаи предпочитат да вземат един фенер и да тръгнат да търсят невидимите типове, които предвидливо са успели да си съберат топките и да изчезнат зад близките храсти. а да, и това е един от по-добрите моменти да ти звънне телефона, и да пообсъдиш глупостите, които правиш в момента, докато все още ги правиш и те търсят в храстите наляво-надясно. виновен :)
:) .. And I listen for the whisper of your sweet insanity ..
песен на деня е кавъра на мейнард и компания на imagine.
.. Nothing to kill or die for,
No religion too ..
You may say I'm a dreamer,
but I'm not the only one,
I hope some day you will join us,
And the world will live as one.
държа да отбележа, че на количеството алкохол на което бяхме, това хич не е лош резултат. а топките които бяха еърборн и няколко секунди след това уотърборн хич не ги броя. искам само да спомена, че найт голфинг на тревата пред едно прекрасно езеро е доста екстремен спорт, главно, но не само защото се оказва че пазачите наоколо хич не им е кеф да чуват плъок плъок плъок към 2 сутринта, и в такива случаи предпочитат да вземат един фенер и да тръгнат да търсят невидимите типове, които предвидливо са успели да си съберат топките и да изчезнат зад близките храсти. а да, и това е един от по-добрите моменти да ти звънне телефона, и да пообсъдиш глупостите, които правиш в момента, докато все още ги правиш и те търсят в храстите наляво-надясно. виновен :)
:) .. And I listen for the whisper of your sweet insanity ..
песен на деня е кавъра на мейнард и компания на imagine.
.. Nothing to kill or die for,
No religion too ..
You may say I'm a dreamer,
but I'm not the only one,
I hope some day you will join us,
And the world will live as one.
неделя, юли 20, 2008
deep blue
I am just a worthless liar.
I am just an imbecile.
I will only complicate you.
Trust in me and fall as well.
I will find a center in you.
I will chew it up and leave.
Trust me.
Trust me.
Trust me.
Trust me.
Trust me.
I am just an imbecile.
I will only complicate you.
Trust in me and fall as well.
I will find a center in you.
I will chew it up and leave.
Trust me.
Trust me.
Trust me.
Trust me.
Trust me.
петък, юли 18, 2008
green
Stability results were moderately high which suggests you are relaxed, calm, secure, and optimistic.
Orderliness results were moderately high which suggests you are, at times, overly organized, reliable, neat, and hard working at the expense of flexibility, efficiency, spontaneity, and fun.
Extraversion results were moderately low which suggests you are reclusive, quiet, unassertive, and secretive.
trait snapshot:
rarely irritated, positive, tough, non phobic, fearless, likes the unknown, self reliant, high self control, confident, trusting, strong instincts, prudent, optimistic, willful, likes parties, prefers a specialized career, takes charge, altruistic, strong, high self concept, adventurous, practical, thoughtful
апропо, кому е нужен тест, за да разбере кой всъщност е. в край на сметка след като го направиш и прочетеш своя психопрофил откриваш неща, които така или иначе вътрешно знаеш за себе си, т.е. не откриваш просто ей така изведнъж, че си позитивен, обичаш партита и имаш силни инстинкти.. само се съгласяваш. защо имаш нуждата някой друг да ти го каже, някой друг, който просто машинално е пресметнал всичко, не се е конфронтирал с твоите емоции и лични ценности.. пет квадратчета и вече си няколко процента в таблица. трябва ли ти наистина това потвърждение на нещата за теб, които винаги си знаел? не мисля.
но и не смятам, че е и добре да говориш за лични катарзиси, емоционални постижения. жалко е, далечно е, нелепо е. казвам това, след като съм писал тук само за това вече няколко години. не е добре, но все пак имаш нужда да ги изразиш по някакъв начин. опитвам се до го открия, предполагам, че все някога ще успея..
вторник, юни 24, 2008
red
.. Mein Vater prägt sich diese Straßen auf seinem Spaziergang besonders ein, weil es dies ist, was mein Vater über alles liebt: Auto fahren. An Dingen vorbei. In Autos steigen und auf den Straßen durchs ganze Land fahren, durch die ganze Welt, so langsam fahren, wie das Gesetz es erlaubt, wenngleich das Gesetz, insbesondere, was Geschwindigkeitsbeschränkungen betrifft, von Edward Bloom nicht eben respektiert wird: Zwanzig in der Stadt ist zu schnell für ihn; Highways sind Wahnsinn. Wie kann man die Welt bei solchen Geschwindigkeiten sehen? Wo müssen die Menschen so dringend hin, daß sie nicht wahrnehmen können, was schon da ist, außerhalb des Autofensters? Mein Vater erinnert sich an die Zeit, als es keine Autos gab. Er erinnerte sich, wie die Menschen zu Fuß gegangen sind. Und er tut es auch - zu Fuß gehen -, trotzdem liebt er das Gefühl, wenn ein Motor knattert, Räder rollen, das Leben in den Fenstern vorne und hinten und auf allen Seiten eingerahmt zu sehen ist. Das Auto ist meines Vaters fliegender Teppich. ..
Daniel Wallace "Big Fish"
Daniel Wallace "Big Fish"
yellow
неска намерих един самотен бял косъм в моите буйни кестеняви коси. какво ли иска да ми каже? :)
петък, юни 06, 2008
green
.. Dan: Tell me the truth.
Pause
Anna: Occasionally ... I have faked it. It's not important, you don't make me come. I come ... you're ... "in the area" ... providing valiant assistance.
Dan: You make me come.
Anna: You're a man, you'd come if the tooth fairy winked at you ..
.. Anna: Dan, please be bigger than that ... jealous. Please be bigger.
Dan: What's bigger than jealousy? ..
Patrick Marber "Closer"
Pause
Anna: Occasionally ... I have faked it. It's not important, you don't make me come. I come ... you're ... "in the area" ... providing valiant assistance.
Dan: You make me come.
Anna: You're a man, you'd come if the tooth fairy winked at you ..
.. Anna: Dan, please be bigger than that ... jealous. Please be bigger.
Dan: What's bigger than jealousy? ..
Patrick Marber "Closer"
понеделник, юни 02, 2008
red
.. Es war einmal ein Vogel. Er besaß ein Paar vollkommener Flügel und glänzende, bunte, wunderbare Federn und war dazu geschaffen, frei am Himmel zu fliegen, denen zur Freude, die ihn sahen.
Eines Tages sah eine Frau diesen Vogel und verliebte sich in ihn. Sie schaute mit vor Staunen offenem Mund seinem Flug zu, ihr Herz schlug schneller, ihre Augen leuchteten, und beide schwebten in vollkommener Harmonie am Himmel. Und sie bewunderte, verehrte, feierte den Vogel.
Aber dann dachte sie: Vielleicht möchte er ferne Gebirge kennenlernen! Und die Frau bekam Angst. Fürchtete, daß sie so etwas mit einem anderen Vogel nie wieder erleben könnte. Und sie wurde neidisch auf den Vogel, der aus eigener Kraft fliegen konnte.
Und sie fühlte sich allein.
Und dachte: "Ich werde dem Vogel eine Falle stellen. Wenn er zurückkommt, wird er nie wieder wegfligen können."
Der Vogel, der auch verliebt war, kam am nächsten Tag zurück, ging in die Falle und wurde in einen Käfig gesteckt.
Die Frau schaute täglich nach dem Vogel. Er war ihre ganze Leidenschaft, und sie zeigte ihn ihren Freundinen, die meinten: "Du hast vielleicht ein Glück." Dennoch vollzog sich eine merkwürdige Veränderung: Seit sie den Vogel besaß und ihn nicht mehr zu erobern brauchte, begann sie das Interesse an ihm zu verlieren. Der Vogel, der nicht mehr fliegen konnte, was den Sinn seines Lebens ausmachte, wurde schwach, glanzlos, häßlich. Die Frau beachtete ihn nicht mehr, fütterte ihn nur noch und reinigte seinen Käfig.
Eines Tages starb der Vogel. Die Frau war tieftraurig und konnte ihn nicht vergessen. Aber sie erinnerte sich dabei nicht an den Käfig, nur an den Tagm an dem sie den Vogel zum ersten Mal gesehen hatte, wie er fröhlich zwischen den Wolken dahinflog.
Hätte sie genauer in sich hineingeschaut, so hätte sie bemerkt, daß das, was sie am Vogel so sehr begeisterte, seine Freiheit war, sein kräftiger Frügelschlag, nicht sein Körper.
Ohne den Vogel verlor auch für die Frau das Leben seinen Sinn, und der Tod klopfte an ihre Tür. -"Wozu bist du gekommen?" fragte sie den Tod. - "Damit du wieder mit dem Vogel zusammen am Himmel fliegen kannst", gab der Tod zur Antwort. "Wenn du ihn hättest fliegen und immer wiederkommen lassen, hättest du ihn geliebt und mehr beweundert; aber nun brauchst du mich, um ihn wiederzusehen." ..
.. Diese Frau hatte keine Freundin? Ausgerechnet sie, die so lange schon in Genf lebte, tagsüber so unterschiedliche Menschen traf, sollte niemanden haben, mit dem sie reden konnte? Da hatte sie ja endlich jemanden getroffen, dem es ging wie ihr - oder, besser gesagt, jemanden, dem es ging wie allen Menschen. ..
.. Aber soll ich dir mal was sagen? Wie verstehen überhaupt nichts. Wir glauben, daß Sex und Ejakulation ein und dasselbe sind, was sie eben gerade nihct sind. Wir lernen nichts dazu, weil wir nicht den Mut haben, der Frau zu sagen: "Lehr mich, deinen Körper zu verstehen. " Wir lernen nichts datu, weil die Frau auch nicht den Mut hat, zu sagen: " Lerne zu verstehen, wie ich bin. " Wir bleiben beim ursprünglichen Fortpflanzungstrieb stehen, und das war's dann. Weißt du, was wichtiger für einen Mann ist als Sex?"
Ich dachte, es sei vielleicht Geld oder Macht, sagte aber nichts.
" Sport. Und weißt du warum? Weil ein Mann den Körper eines anderen Mannes versteht. Dort beim Sport, sieht man den Dialog zwischen Körpern, die sich verstehen. "
" Du bist verrückt. "
" Mag sein. Aber hast du schon einmal überlegt, was die Männer, mit denen du im Bett warst, fühlen? "
" Ja, das habe ich; sie waren alle unsicher. Sie hatten Angst. "
" Schlimmer noch als Angst. Sie waren verletzlich. Sie begriffen nicht recht, was sie taten. Sie wußten nur, daß die Gesellschaft, die Freunde, ihre Frauen es für wichtig hielten. "Sex, Sex, Sex, das ist das Salz des Lebens ", so heißt es überall, in der Werbung, in den Filmen, in den Büchern. Keiner weiß, wovon er redet. Nur daß der Trieb stärker ist als wir alle. " ..
.. " Wie konntest du dich in einer Prostituirte verlieben? "
" Anfangs verstand ich es nicht. Doch jetzt, nachdem ich darüber nachdedacht habe, glaube ich, daß ich mich, da ich wußte, daß dein Körper mir nie allein gehören würde, ganz darauf konzentrieren konnte, deine Seele zu erobern. "
" Und die Eifersucht? "
" Man kann zum Frühling nicht sagen, " hoffentlich kommst du bald und dauerst lange". Man kann nur sagen: "Komm und segne mich mit deiner Hoffnung, und bleib so lange, wie du kannst. " ..
Paulo Coehlo "Elf Minuten"
само няколко от моментите в книгата, които ми се сториха важни, интересни, кореспондиращи с това което чувствам, мисля и считам за ценно. Надявам се да достигнат и до теб. Но книгата си заслужава, дава стахотна и нетипична гледна точка за секса, любовта, приключението и отношенията на хората към тях. такива каквито са и такива каквито трябва да бъдат.
некст стоп: closer на Patrick Marber. пиесата, по която е направен филма.
Eines Tages sah eine Frau diesen Vogel und verliebte sich in ihn. Sie schaute mit vor Staunen offenem Mund seinem Flug zu, ihr Herz schlug schneller, ihre Augen leuchteten, und beide schwebten in vollkommener Harmonie am Himmel. Und sie bewunderte, verehrte, feierte den Vogel.
Aber dann dachte sie: Vielleicht möchte er ferne Gebirge kennenlernen! Und die Frau bekam Angst. Fürchtete, daß sie so etwas mit einem anderen Vogel nie wieder erleben könnte. Und sie wurde neidisch auf den Vogel, der aus eigener Kraft fliegen konnte.
Und sie fühlte sich allein.
Und dachte: "Ich werde dem Vogel eine Falle stellen. Wenn er zurückkommt, wird er nie wieder wegfligen können."
Der Vogel, der auch verliebt war, kam am nächsten Tag zurück, ging in die Falle und wurde in einen Käfig gesteckt.
Die Frau schaute täglich nach dem Vogel. Er war ihre ganze Leidenschaft, und sie zeigte ihn ihren Freundinen, die meinten: "Du hast vielleicht ein Glück." Dennoch vollzog sich eine merkwürdige Veränderung: Seit sie den Vogel besaß und ihn nicht mehr zu erobern brauchte, begann sie das Interesse an ihm zu verlieren. Der Vogel, der nicht mehr fliegen konnte, was den Sinn seines Lebens ausmachte, wurde schwach, glanzlos, häßlich. Die Frau beachtete ihn nicht mehr, fütterte ihn nur noch und reinigte seinen Käfig.
Eines Tages starb der Vogel. Die Frau war tieftraurig und konnte ihn nicht vergessen. Aber sie erinnerte sich dabei nicht an den Käfig, nur an den Tagm an dem sie den Vogel zum ersten Mal gesehen hatte, wie er fröhlich zwischen den Wolken dahinflog.
Hätte sie genauer in sich hineingeschaut, so hätte sie bemerkt, daß das, was sie am Vogel so sehr begeisterte, seine Freiheit war, sein kräftiger Frügelschlag, nicht sein Körper.
Ohne den Vogel verlor auch für die Frau das Leben seinen Sinn, und der Tod klopfte an ihre Tür. -"Wozu bist du gekommen?" fragte sie den Tod. - "Damit du wieder mit dem Vogel zusammen am Himmel fliegen kannst", gab der Tod zur Antwort. "Wenn du ihn hättest fliegen und immer wiederkommen lassen, hättest du ihn geliebt und mehr beweundert; aber nun brauchst du mich, um ihn wiederzusehen." ..
.. Diese Frau hatte keine Freundin? Ausgerechnet sie, die so lange schon in Genf lebte, tagsüber so unterschiedliche Menschen traf, sollte niemanden haben, mit dem sie reden konnte? Da hatte sie ja endlich jemanden getroffen, dem es ging wie ihr - oder, besser gesagt, jemanden, dem es ging wie allen Menschen. ..
.. Aber soll ich dir mal was sagen? Wie verstehen überhaupt nichts. Wir glauben, daß Sex und Ejakulation ein und dasselbe sind, was sie eben gerade nihct sind. Wir lernen nichts dazu, weil wir nicht den Mut haben, der Frau zu sagen: "Lehr mich, deinen Körper zu verstehen. " Wir lernen nichts datu, weil die Frau auch nicht den Mut hat, zu sagen: " Lerne zu verstehen, wie ich bin. " Wir bleiben beim ursprünglichen Fortpflanzungstrieb stehen, und das war's dann. Weißt du, was wichtiger für einen Mann ist als Sex?"
Ich dachte, es sei vielleicht Geld oder Macht, sagte aber nichts.
" Sport. Und weißt du warum? Weil ein Mann den Körper eines anderen Mannes versteht. Dort beim Sport, sieht man den Dialog zwischen Körpern, die sich verstehen. "
" Du bist verrückt. "
" Mag sein. Aber hast du schon einmal überlegt, was die Männer, mit denen du im Bett warst, fühlen? "
" Ja, das habe ich; sie waren alle unsicher. Sie hatten Angst. "
" Schlimmer noch als Angst. Sie waren verletzlich. Sie begriffen nicht recht, was sie taten. Sie wußten nur, daß die Gesellschaft, die Freunde, ihre Frauen es für wichtig hielten. "Sex, Sex, Sex, das ist das Salz des Lebens ", so heißt es überall, in der Werbung, in den Filmen, in den Büchern. Keiner weiß, wovon er redet. Nur daß der Trieb stärker ist als wir alle. " ..
.. " Wie konntest du dich in einer Prostituirte verlieben? "
" Anfangs verstand ich es nicht. Doch jetzt, nachdem ich darüber nachdedacht habe, glaube ich, daß ich mich, da ich wußte, daß dein Körper mir nie allein gehören würde, ganz darauf konzentrieren konnte, deine Seele zu erobern. "
" Und die Eifersucht? "
" Man kann zum Frühling nicht sagen, " hoffentlich kommst du bald und dauerst lange". Man kann nur sagen: "Komm und segne mich mit deiner Hoffnung, und bleib so lange, wie du kannst. " ..
Paulo Coehlo "Elf Minuten"
само няколко от моментите в книгата, които ми се сториха важни, интересни, кореспондиращи с това което чувствам, мисля и считам за ценно. Надявам се да достигнат и до теб. Но книгата си заслужава, дава стахотна и нетипична гледна точка за секса, любовта, приключението и отношенията на хората към тях. такива каквито са и такива каквито трябва да бъдат.
некст стоп: closer на Patrick Marber. пиесата, по която е направен филма.
петък, май 30, 2008
green
.. Und alles verlief genau so, wie sie erwartet hatte: Sie ging mit dem Araber ins Hotel, schlürfte Champagner, bis sie völlig betrunken war, machte die Beine breit, wartete, bis er einen Orgasmus hatte ( sie kam nicht darauf, einen eigenen vorzutäuschen ), wusch sich in der Marmorbadewanne, nahm das Geld und genehmigte sich den Luxus eines Taxis bis zu ihrer Wohnung.
Dort warf sie sich aufs Bett und schlief das ganze Nacht traumlos. ..
Paulo Coelho "Elf Minuten"
анатомия на първата платена вечер. кулминацията на толкова емоции събрана в две изречения. повратната точка. дългия път към нея и дългия след нея, но тя самата траеща само няколко мига..
Dort warf sie sich aufs Bett und schlief das ganze Nacht traumlos. ..
Paulo Coelho "Elf Minuten"
анатомия на първата платена вечер. кулминацията на толкова емоции събрана в две изречения. повратната точка. дългия път към нея и дългия след нея, но тя самата траеща само няколко мига..
green
.. Obwohl sie Gedanken aufschreiben konnte, die sie für sehr weise hielt, gelang es ihr nicht, ihren eigenen Rat zu beherzigen ..
Paulo Coelho "Elf Minuten"
хмм klingt bekannt, ne? :)
Paulo Coelho "Elf Minuten"
хмм klingt bekannt, ne? :)
четвъртък, май 29, 2008
red
dave mattews band - stay ( wasting time )
We were walking just the other day
It was so hot outside you could fry an egg
Remember you were talking
I watched as sweat ran down your face
Reached up and I caught it at your chin
Licked my fingertips
We were, we were just wasting time
Let the hours roll by
Doing nothing for the fun
A little taste of the good life
Whether right or wrong
Makes us want to stay, stay, stay, stay, stay here for awhile
Then later on the sun began to fade
Then the clouds rolled over our heads and it began to rain
Oh, we were dancing mouths open
We were splashing in the tongue taste
For a moment this good time would never end
You and me, you and me just wasting time
I was kissing you, you were kissing me love
From good day into the moonlight
Now a night so fine
Makes us wanna stay, stay, stay, stay, stay for awhile
Makes you wanna, makes you wanna
Makes me wanna, makes me wanna
Don't it make you wanna?
Wasting time
I shall miss this thing when it all rolls by
What a day...
Wanna stay, stay, stay, stay, stay here for awhile
Hey love, oh just groping you, rolling in the mud
Stay a while, come on love
Wanna stay, stay, stay, stay, stay for awhile
:)
We were walking just the other day
It was so hot outside you could fry an egg
Remember you were talking
I watched as sweat ran down your face
Reached up and I caught it at your chin
Licked my fingertips
We were, we were just wasting time
Let the hours roll by
Doing nothing for the fun
A little taste of the good life
Whether right or wrong
Makes us want to stay, stay, stay, stay, stay here for awhile
Then later on the sun began to fade
Then the clouds rolled over our heads and it began to rain
Oh, we were dancing mouths open
We were splashing in the tongue taste
For a moment this good time would never end
You and me, you and me just wasting time
I was kissing you, you were kissing me love
From good day into the moonlight
Now a night so fine
Makes us wanna stay, stay, stay, stay, stay for awhile
Makes you wanna, makes you wanna
Makes me wanna, makes me wanna
Don't it make you wanna?
Wasting time
I shall miss this thing when it all rolls by
What a day...
Wanna stay, stay, stay, stay, stay here for awhile
Hey love, oh just groping you, rolling in the mud
Stay a while, come on love
Wanna stay, stay, stay, stay, stay for awhile
:)
неделя, май 25, 2008
green
щом е край, значи е край. никакви средни нива. от средните нива ми се повдига и гади. no strings atached. така или иначе не беше момичето на мечтите ми. трябваше да го направя преди много време, но не съжелявам за това, имаше хубави и лоши моменти, но е време да продължа напред. баста
неделя, май 18, 2008
green
Hooverphonic - Sarangi
първата минута от песента е гениална :
странни далечни вокали, звучащи като някаква тайнствена мантра :
ухкаха (пам) - укхааа - кха .
леки барабани вкарващи ритъма, след това постепенно влизане с касата и откъслечната бас-партия..
всичко е чудесно, до момента, в който Liesje Sadonius влиза в песента, тогава всичко се обърква, губи се настроението за около минута и половина до паузата между куплетите, но тогава баса се ускорява и връща емоцията обратно. следва нов куплет и подобен на началото финал, но най-доброто си остават бек-вокалите на фона на леките но ритмични барабани..
текста е :
Suffocate your love
In a barrel full of doubt
Suffocate your love
North east and south ..
удоши любовта си
в бъчва пълна със съмнение ..
хм :)
първата минута от песента е гениална :
странни далечни вокали, звучащи като някаква тайнствена мантра :
ухкаха (пам) - укхааа - кха .
леки барабани вкарващи ритъма, след това постепенно влизане с касата и откъслечната бас-партия..
всичко е чудесно, до момента, в който Liesje Sadonius влиза в песента, тогава всичко се обърква, губи се настроението за около минута и половина до паузата между куплетите, но тогава баса се ускорява и връща емоцията обратно. следва нов куплет и подобен на началото финал, но най-доброто си остават бек-вокалите на фона на леките но ритмични барабани..
текста е :
Suffocate your love
In a barrel full of doubt
Suffocate your love
North east and south ..
удоши любовта си
в бъчва пълна със съмнение ..
хм :)
събота, май 17, 2008
extreem rood
колела и кексчета. и много много много хубави девойки и то не само покрай червените фенери. и истинско чувство на свобода. и страхотни паркове. и невероятни сгради. и много по -готини канали и мостове отколкото във венеция. определено като турист има какво да видиш в амстердам, не знам какво ще кажат местните, но на мен определено ми допадна много града. некст стоп лондон. да видим кога ще е обаче :)
неделя, май 11, 2008
green
хм май пак навлизам в познатата въртележка отпреди няколко години и май взима да ми става навик.. май е заради май и буйстващите покрай него хормони.. но крайния резултат не ми харесва, определено трябва да променя нещо и май не знам какво.
сряда, май 07, 2008
blue
хм май се превръщам в това, което си казах, че не искам да бъда, но пък това изглежда единствения начин да си посадя самочувствие в тази пренаторена почва, в която се намирам. залъгвам се и си вярвам и го осъзнавам, което е най-лошото. външните неща ти влияят, но незадължително те променят вътрешно..
"and I also now, how important it is in life, not necessarily to be strong but to feel strong"
да, да знам много добре какво има предвид, търсил съм и двете усещания, постигал съм ги в определени моменти, no e нужна формулата, златната пропорция.. алхимията зад радостта.
мда. адреналин, учестено биене на сърцето, порозовяване на бузите, леко свиване в стомаха и топлина, топлина преминаваща през теб и разпръскваща се навсякъде около теб.
ммм и постепенно всичко се връща, сякаш е било само преди секунда..
кисел лимон. веднага почна да слюноотделяш нали. толкова е просто да излъжеш тялото си. а май още по-просто е да самозалъжеш себе си.. но май това не те променя толкова много, колкото ти се иска, а?
"and I also now, how important it is in life, not necessarily to be strong but to feel strong"
да, да знам много добре какво има предвид, търсил съм и двете усещания, постигал съм ги в определени моменти, no e нужна формулата, златната пропорция.. алхимията зад радостта.
мда. адреналин, учестено биене на сърцето, порозовяване на бузите, леко свиване в стомаха и топлина, топлина преминаваща през теб и разпръскваща се навсякъде около теб.
ммм и постепенно всичко се връща, сякаш е било само преди секунда..
кисел лимон. веднага почна да слюноотделяш нали. толкова е просто да излъжеш тялото си. а май още по-просто е да самозалъжеш себе си.. но май това не те променя толкова много, колкото ти се иска, а?
понеделник, април 28, 2008
yellow
... рекох си, тая работа няма как да стане в моята клета малка родина. ако се изтъпаниш пред телевизора и заявиш на всеуслошание, че клатиш сестра си под носа на гаджето й, ще те сочат с пръст до края на живота ти. тук просто изчезваш. взимаш няколко хилядарки и отплуваш в тоталната анонимност, откъдето си изпълзял.
когато си никой, хрумна ми, можеш да правиш всичко. ...
Алек Попов, Черната Кутия.
когато си никой, хрумна ми, можеш да правиш всичко. ...
Алек Попов, Черната Кутия.
неделя, април 27, 2008
green
преди доста време четох книжка с цитати по различни теми и в съзнанието ми се заби следния:
Millions long for immortality who don't know what to do with themselves on a rainy Sunday afternoon.
а дори и след като съм направил такова нещо, като да кажем разходка до някоя планина, доста бързо се връщам в това деструктивно състояние на постоянна тъпня, което ме води до друга моя любима тема - страха от новото и страха като цяло.
че страха е твоят най-добър съюзник и твоят личен юда едновременно, вероятно знаеш, но въпроса в случая е как да различаваш двете и как да го прочиташ добре, как да развиеш интуицията си до такава степен, че да не я игнорираш, а да я слушаш винаги. но май по-важния въпрос е как да откриеш баланса между здравия разум и умението си да погледнеш в бъдещето, защото за мен интуицията е точно това - една безпрецедентна възможност, да надникнеш зад дългата поредица от събития, които определяш като свой живот, и да ги промениш, по начин, който съответства на собствената ти представа.
предполагам, че решението се крие в самонаблюдението и постигането на рапорт със себе си, с други думи, чувстване добре в собствената кожа, с още по-други, приемане на вътрешните ти желания, и подчиняването на волята ти в постигането, а не в отричането им.
мда. поне звучи съвсем логично. теория и практика, колега, теория и практика...
да се надяваме, че тази вечер ще бъде доста по-успешна откъм приятни емоции отколкото бе деня.
Millions long for immortality who don't know what to do with themselves on a rainy Sunday afternoon.
Susan Ertz, Anger in the Sky
и въпреки, че днешният ден е доволно слънчев, а и върховната ми цел не е точно да бъда безсмъртен, то все пак не успях да се размина с философстването по въпроса със скуката, и липсата на активност, която ме е обзела в последно време. но всъщност не е като да не правя нищо. просто не правя нищо съществено. нищо което не съм правил преди. . .а дори и след като съм направил такова нещо, като да кажем разходка до някоя планина, доста бързо се връщам в това деструктивно състояние на постоянна тъпня, което ме води до друга моя любима тема - страха от новото и страха като цяло.
че страха е твоят най-добър съюзник и твоят личен юда едновременно, вероятно знаеш, но въпроса в случая е как да различаваш двете и как да го прочиташ добре, как да развиеш интуицията си до такава степен, че да не я игнорираш, а да я слушаш винаги. но май по-важния въпрос е как да откриеш баланса между здравия разум и умението си да погледнеш в бъдещето, защото за мен интуицията е точно това - една безпрецедентна възможност, да надникнеш зад дългата поредица от събития, които определяш като свой живот, и да ги промениш, по начин, който съответства на собствената ти представа.
предполагам, че решението се крие в самонаблюдението и постигането на рапорт със себе си, с други думи, чувстване добре в собствената кожа, с още по-други, приемане на вътрешните ти желания, и подчиняването на волята ти в постигането, а не в отричането им.
мда. поне звучи съвсем логично. теория и практика, колега, теория и практика...
да се надяваме, че тази вечер ще бъде доста по-успешна откъм приятни емоции отколкото бе деня.
вторник, април 15, 2008
green
все повече се убеждавам, че да имаш какво да казваш и да умееш да говориш са две съвършено различни неща, но ако успееш да постигнеш и двете се получава прекрасна симбиоза. рядка, но може би точно заради това прекрасна.
в един период от живота си бях доста твърд по отношение на това което казвам и се стремях всяка дума да е изпипана и точно да кореспондира на това, което искам да кажа. boooring. не те води до никъде, освен до объркването, че човека от другата страна те гледа и кима, но нещо в очите му ти подсказва, че го прави само по навик и изобщо не е вникнал в гениалността на изречението, което си сътворил пред очите му. защото, ако се замислиш, всеки успешен опит да изразиш емоциите си, а под успешен разбирам, нещо в другата страна да е трепнало, да е Усетил и Споделил малка част от тоталния хаос неречен твоя емоция (страх, удивление, привличане, отвращение, радост, мъка ..), е сам по-себе си една гениална и забележителна победа над пошлостта, фалша и лицемерието в живота. защото е много по-лесно да кимаш с глава и да се усмихваш, и да не желаеш поради мързела или още по-зле, поради нежеланието си, да чуеш другия пред теб. доста по-трудно е вникнеш в личния му свят и да оставиш твоите лични проблеми настрана, за да чуеш и преживееш неговите..
песен на деня: масив-сейф фром харм
в един период от живота си бях доста твърд по отношение на това което казвам и се стремях всяка дума да е изпипана и точно да кореспондира на това, което искам да кажа. boooring. не те води до никъде, освен до объркването, че човека от другата страна те гледа и кима, но нещо в очите му ти подсказва, че го прави само по навик и изобщо не е вникнал в гениалността на изречението, което си сътворил пред очите му. защото, ако се замислиш, всеки успешен опит да изразиш емоциите си, а под успешен разбирам, нещо в другата страна да е трепнало, да е Усетил и Споделил малка част от тоталния хаос неречен твоя емоция (страх, удивление, привличане, отвращение, радост, мъка ..), е сам по-себе си една гениална и забележителна победа над пошлостта, фалша и лицемерието в живота. защото е много по-лесно да кимаш с глава и да се усмихваш, и да не желаеш поради мързела или още по-зле, поради нежеланието си, да чуеш другия пред теб. доста по-трудно е вникнеш в личния му свят и да оставиш твоите лични проблеми настрана, за да чуеш и преживееш неговите..
песен на деня: масив-сейф фром харм
неделя, април 13, 2008
blue
днес бе един твърде скучен и ужасяващо тъп ден. всичко, което старателно си планирах, не се осъществи, заради мързел, лошо време, лоша памет и други такива, малко от които се дължаха на мен. а се събудих с толкова големи надежди за един прекрасен, слънчев и усмихнат ден, но не би. понякога се дразня много сериозно на себе си, че имам толкова високи очаквания за хората, а те в доста случаи ме разочароват.
нз вероятно цялата тая меланхолия се дължи на липсата на витамини и наличието на алкохол от предишната вечер в тялото ми. кой знае. даже не можах да се набеснея като хората с колегите от групата, защото на барабаниста нещо му имаше и не му се разкарваше до пробераума. дори не успях да ритна и една топка, защото другите българи, с които играя, са световноизвестни с мързела и мрънкането си и 10 минутния дъждец преди времето на срещата им беше напълно достатъчен да се дозакрепят пред комповете си и да умрат играейки ворлд ъф варкрафт. оф.
а аз какво направих? киснах целия ден по диваните, гледах футбол и заспивах от тъпотия. трябва да си намеря някаква муза, нещо, което да ме амбицира да се развивам и да ми вдъхва ентусиазъм за глупости.
а снощи беше толкова хубаво в парка, времето беше приятно и лекия ветрец и аромата на цъфналите дръвчета допълваха по един много приятен начин идилията.. хм. мда
нз вероятно цялата тая меланхолия се дължи на липсата на витамини и наличието на алкохол от предишната вечер в тялото ми. кой знае. даже не можах да се набеснея като хората с колегите от групата, защото на барабаниста нещо му имаше и не му се разкарваше до пробераума. дори не успях да ритна и една топка, защото другите българи, с които играя, са световноизвестни с мързела и мрънкането си и 10 минутния дъждец преди времето на срещата им беше напълно достатъчен да се дозакрепят пред комповете си и да умрат играейки ворлд ъф варкрафт. оф.
а аз какво направих? киснах целия ден по диваните, гледах футбол и заспивах от тъпотия. трябва да си намеря някаква муза, нещо, което да ме амбицира да се развивам и да ми вдъхва ентусиазъм за глупости.
а снощи беше толкова хубаво в парка, времето беше приятно и лекия ветрец и аромата на цъфналите дръвчета допълваха по един много приятен начин идилията.. хм. мда
четвъртък, април 10, 2008
red
ммм обожавам сексапила. или поне го ценя във всичките му форми. още повече обичам песни, които просто го предизвикват, или те карат да попаднеш на тази вълна. песни, които ти помагат да навлезеш в това така приятно, леко и превъзбудено настроение, в което се наслаждаваш на всичко :) portishead и lovage, mike patton и hooverphonic. особено sour times и glory box, book of the month и lifeboat, just a man и mad about you. ммм
Sky is clear tonight
Sky is clear tomorrow
A star is out
I reach for one to sparkle in my hand
(in your hand)
A star is out
I will not touch you, I am just a man
Who oo am I, what and why?
‘Cause all I have left is my memories of yesterday,
Ohh these sour times.
How can it be that we defy this tragedy
From this lifeboat in the dark
Is it wrong that we could come together
Wind and sorrow bear a spark
From this time, unchained,
We’re all looking at a different picture,
Through this new frame of mind,
A thousand flowers could bloom,
Move over, and give us some room.
we'll invent new four letter words
you are the bitter, i am the sweet
run through the fields, sing with the birds
you are the griddle, i am the meat
i'll turn you on like the electric company
you are the bitter, i am the sweet
flick on the switch and light your pilot light
you are the griddle, i am the meat
Are you the fishy wine who will give me
A headache in the morning
Or just a dark blue land mine
That'll explode without a decent warning
Give me all your true hate
And I'll translate it in our bed
Sky is clear tonight
Sky is clear tomorrow
A star is out
I reach for one to sparkle in my hand
(in your hand)
A star is out
I will not touch you, I am just a man
Who oo am I, what and why?
‘Cause all I have left is my memories of yesterday,
Ohh these sour times.
How can it be that we defy this tragedy
From this lifeboat in the dark
Is it wrong that we could come together
Wind and sorrow bear a spark
From this time, unchained,
We’re all looking at a different picture,
Through this new frame of mind,
A thousand flowers could bloom,
Move over, and give us some room.
we'll invent new four letter words
you are the bitter, i am the sweet
run through the fields, sing with the birds
you are the griddle, i am the meat
i'll turn you on like the electric company
you are the bitter, i am the sweet
flick on the switch and light your pilot light
you are the griddle, i am the meat
Are you the fishy wine who will give me
A headache in the morning
Or just a dark blue land mine
That'll explode without a decent warning
Give me all your true hate
And I'll translate it in our bed
вторник, март 25, 2008
red
... Впоследствие се случват още куп интересни събития, но не за тях ми е думата - исках само да споделя, че с моя часовник се разделих по-трудно, отколкото с моя мотопед. Не че някой го бе крил в ректума си, преди да попадне в мен. Нищо подобно. Даже и скъп спомен не ми беше. Бях го купил от супера някъде в средата на деветтдесетте и оттогава бяхме неразделни - аз и той, човек и машина - една прекрасна симбиоза, която не се нуждаеше от много думи и чувства, за да съществува. Уви, в името на човека, трябваше да жертваме симбиозата. Разделихме се ...
Момчил Николов
:)
Момчил Николов
:)
петък, март 07, 2008
понеделник, март 03, 2008
green
защо привличането действа по толкова странен небуквален начин?
но нека започна по-отдалеч...
(правилно го бе отбелязал един недостатъчно известен тип, казвайки, че магията се крие в пътуването, а не в самия миг на пристигане, на постигане на целта, на свършване, на мимолетната, но интензивна радост..)
... с едно тълкуване на радостта, това към което се стремя аз, а вярвам и всеки друг:
| с течение на времето всичко започва да загубва част от цвета си и придобива все по-сив оттенък. това ражда скуката, а тя апатията, изобщо нещата, които нямат нищо общо с позитивното в живота, към което искрено се надявам се стремиш.
та с поставянето на цели, независимо колко големи (разбирай, от: желая да имам милиорд евро след 3 години, до : желая това, което готвя тази вечер да е мноого вкусно), човек постига усещането за удовлетвореност, което за съжаление, или за щастие, поради природата на характера му, не продължава дълго, а го кара да търси нови и нови трепети, които да освободят необходимото количество ендорфин в кръвта му.|
Cause it feels like I've been
I've been here before
... Искаш повече и повече, но това зависи и от другия. Проблем. Не е достатъчно да пребориш себе си, а трябва и да се справяш с някои друг за поредната доза живот.
You are not my savior
But I still don't go
.. А след като вземеш под внимание факторите възпитание и опит всичко придобива съвсем непредсказуем вид. Изход?
i could fake it,
but I still want more..
. Две възможности. подтискане или освобождаване.. избора е доста труден, но не и невъзможен, просто обикновено е твърде разтеглен във времето..
Извод?
в идеалния свят всички щяха да правят всичко, което искат, но докато пристигнем там
трябва да се съобразяваме с неписаните правила и да се страхуваме от отговора на другия дотолкова, че да не можем да изразим това, което чувстваме в достатъчно прав текст.
Fade, made the fade
Passion's overrated anyway
Twirling 'round with this familiar parable.
Spinning, weaving 'round each new experience.
Recognize this as a holy gift and
Celebrate this chance to be
Alive and breathing.
две роли: ребъл и слейв. която и да избереш - наслаждавай й се напълно! тогава няма да сгрешиш никъде.
но нека започна по-отдалеч...
(правилно го бе отбелязал един недостатъчно известен тип, казвайки, че магията се крие в пътуването, а не в самия миг на пристигане, на постигане на целта, на свършване, на мимолетната, но интензивна радост..)
... с едно тълкуване на радостта, това към което се стремя аз, а вярвам и всеки друг:
| с течение на времето всичко започва да загубва част от цвета си и придобива все по-сив оттенък. това ражда скуката, а тя апатията, изобщо нещата, които нямат нищо общо с позитивното в живота, към което искрено се надявам се стремиш.
та с поставянето на цели, независимо колко големи (разбирай, от: желая да имам милиорд евро след 3 години, до : желая това, което готвя тази вечер да е мноого вкусно), човек постига усещането за удовлетвореност, което за съжаление, или за щастие, поради природата на характера му, не продължава дълго, а го кара да търси нови и нови трепети, които да освободят необходимото количество ендорфин в кръвта му.|
Cause it feels like I've been
I've been here before
... Искаш повече и повече, но това зависи и от другия. Проблем. Не е достатъчно да пребориш себе си, а трябва и да се справяш с някои друг за поредната доза живот.
You are not my savior
But I still don't go
.. А след като вземеш под внимание факторите възпитание и опит всичко придобива съвсем непредсказуем вид. Изход?
i could fake it,
but I still want more..
. Две възможности. подтискане или освобождаване.. избора е доста труден, но не и невъзможен, просто обикновено е твърде разтеглен във времето..
Извод?
в идеалния свят всички щяха да правят всичко, което искат, но докато пристигнем там
трябва да се съобразяваме с неписаните правила и да се страхуваме от отговора на другия дотолкова, че да не можем да изразим това, което чувстваме в достатъчно прав текст.
Fade, made the fade
Passion's overrated anyway
Twirling 'round with this familiar parable.
Spinning, weaving 'round each new experience.
Recognize this as a holy gift and
Celebrate this chance to be
Alive and breathing.
две роли: ребъл и слейв. която и да избереш - наслаждавай й се напълно! тогава няма да сгрешиш никъде.
четвъртък, февруари 07, 2008
събота, януари 26, 2008
blue
Cutting it all right in two.
Cut it all right in two.
Cutting our love right in two.
Right in two.
Right in two.
не съм писал от много време, защото не исках, не намирах време, или просто не ми пукаше.
пиша това защото искам да изкарам някои неща от системата си. ужасно рядко ми се случва някой да ме разбира напълно. вероятно е нормално, но въпреки това все още ме дразни и ме кара да се чувствам зле, много зле. още по-зле ме кара да се чувствам това, че отблъсквам близки приятели заради сексуални нагони. случвало ми се е, продължава да ми се случва. ужасно тъпо е, не го разбирам напълно това същество вътре в мен, което излиза в подобни моменти. гадно, особено ако ти остават малко истински хора, с които можеш да си контактуваш. крайно тъпо ми е, че трудно намирам на кого да казвам цялата и пълна истина за себе си, да се открия напълно, да се почувствам свързан с човека срещу мен. не знам. преди доста години си говорих със силвия за нещо и изтърсих, че постоянно нося маски и никога не показвам истинското си аз. звучи плашещо нали? човека, който ти изглежда искрен, приятен и чаровен, в край на сметка да е просто маска, една илюзия на това, което той иска да бъде, а не това което е. странното е, че никога или доста рядко съм се чувствал сякаш играя, а винаги съм бил доста убедителен и пред себе си, че това съм аз. това съм аз. кое съм аз. на джем сешъна миналата седмица, бях излязъл доста извън кожата си, бях крайно искрен, неподправен, естествен, мисля си, че това се случва само когато свиря с други хора, защото тогава цялата ми емоция, целият гняв, цялата любов, всичко излиза в детайли, в страхотни детайли, в красиви детайли, в плашещи тонове, викове, импровизации. не вярвам в думата съжелявам. не смятам, че съжалението е нещо, което те води напред, нещо, което те развива. а развитието на личността и на тялото е едно от нещата, които са на върха на моята ценносттна система. истината обаче е в лъжата. не искам повече да отблъсквам хората от себе си. не желая. знам, че вероятно е неизбежно, надявам се да е предотвратимо.
Monkey killing monkey killing
monkey over pieces of the ground.
Silly monkeys give them thumbs they make a club,
and beat their brother down.
искам да си купя някакъв перкусионен инструмент, имам нужда да изразявам себе си по доста повече от, начините, по които досега го правя> пеене, танцуване, спорт.
излизам навън да подишам чист въздух. помага. въздуха винаги помага
Cut it all right in two.
Cutting our love right in two.
Right in two.
Right in two.
не съм писал от много време, защото не исках, не намирах време, или просто не ми пукаше.
пиша това защото искам да изкарам някои неща от системата си. ужасно рядко ми се случва някой да ме разбира напълно. вероятно е нормално, но въпреки това все още ме дразни и ме кара да се чувствам зле, много зле. още по-зле ме кара да се чувствам това, че отблъсквам близки приятели заради сексуални нагони. случвало ми се е, продължава да ми се случва. ужасно тъпо е, не го разбирам напълно това същество вътре в мен, което излиза в подобни моменти. гадно, особено ако ти остават малко истински хора, с които можеш да си контактуваш. крайно тъпо ми е, че трудно намирам на кого да казвам цялата и пълна истина за себе си, да се открия напълно, да се почувствам свързан с човека срещу мен. не знам. преди доста години си говорих със силвия за нещо и изтърсих, че постоянно нося маски и никога не показвам истинското си аз. звучи плашещо нали? човека, който ти изглежда искрен, приятен и чаровен, в край на сметка да е просто маска, една илюзия на това, което той иска да бъде, а не това което е. странното е, че никога или доста рядко съм се чувствал сякаш играя, а винаги съм бил доста убедителен и пред себе си, че това съм аз. това съм аз. кое съм аз. на джем сешъна миналата седмица, бях излязъл доста извън кожата си, бях крайно искрен, неподправен, естествен, мисля си, че това се случва само когато свиря с други хора, защото тогава цялата ми емоция, целият гняв, цялата любов, всичко излиза в детайли, в страхотни детайли, в красиви детайли, в плашещи тонове, викове, импровизации. не вярвам в думата съжелявам. не смятам, че съжалението е нещо, което те води напред, нещо, което те развива. а развитието на личността и на тялото е едно от нещата, които са на върха на моята ценносттна система. истината обаче е в лъжата. не искам повече да отблъсквам хората от себе си. не желая. знам, че вероятно е неизбежно, надявам се да е предотвратимо.
Monkey killing monkey killing
monkey over pieces of the ground.
Silly monkeys give them thumbs they make a club,
and beat their brother down.
искам да си купя някакъв перкусионен инструмент, имам нужда да изразявам себе си по доста повече от, начините, по които досега го правя> пеене, танцуване, спорт.
излизам навън да подишам чист въздух. помага. въздуха винаги помага
Абонамент за:
Публикации (Atom)
