yellow

... рекох си, тая работа няма как да стане в моята клета малка родина. ако се изтъпаниш пред телевизора и заявиш на всеуслошание, че клатиш сестра си под носа на гаджето й, ще те сочат с пръст до края на живота ти. тук просто изчезваш. взимаш няколко хилядарки и отплуваш в тоталната анонимност, откъдето си изпълзял.
когато си никой, хрумна ми, можеш да правиш всичко. ...

Алек Попов, Черната Кутия.

green

преди доста време четох книжка с цитати по различни теми и в съзнанието ми се заби следния:

Millions long for immortality who don't know what to do with themselves on a rainy Sunday afternoon.

Susan Ertz, Anger in the Sky

и въпреки, че днешният ден е доволно слънчев, а и върховната ми цел не е точно да бъда безсмъртен, то все пак не успях да се размина с философстването по въпроса със скуката, и липсата на активност, която ме е обзела в последно време. но всъщност не е като да не правя нищо. просто не правя нищо съществено. нищо което не съм правил преди. . .

а дори и след като съм направил такова нещо, като да кажем разходка до някоя планина, доста бързо се връщам в това деструктивно състояние на постоянна тъпня, което ме води до друга моя любима тема - страха от новото и страха като цяло.

че страха е твоят най-добър съюзник и твоят личен юда едновременно, вероятно знаеш, но въпроса в случая е как да различаваш двете и как да го прочиташ добре, как да развиеш интуицията си до такава степен, че да не я игнорираш, а да я слушаш винаги. но май по-важния въпрос е как да откриеш баланса между здравия разум и умението си да погледнеш в бъдещето, защото за мен интуицията е точно това - една безпрецедентна възможност, да надникнеш зад дългата поредица от събития, които определяш като свой живот, и да ги промениш, по начин, който съответства на собствената ти представа.

предполагам, че решението се крие в самонаблюдението и постигането на рапорт със себе си, с други думи, чувстване добре в собствената кожа, с още по-други, приемане на вътрешните ти желания, и подчиняването на волята ти в постигането, а не в отричането им.

мда. поне звучи съвсем логично. теория и практика, колега, теория и практика...

да се надяваме, че тази вечер ще бъде доста по-успешна откъм приятни емоции отколкото бе деня.

green

все повече се убеждавам, че да имаш какво да казваш и да умееш да говориш са две съвършено различни неща, но ако успееш да постигнеш и двете се получава прекрасна симбиоза. рядка, но може би точно заради това прекрасна.
в един период от живота си бях доста твърд по отношение на това което казвам и се стремях всяка дума да е изпипана и точно да кореспондира на това, което искам да кажа. boooring. не те води до никъде, освен до объркването, че човека от другата страна те гледа и кима, но нещо в очите му ти подсказва, че го прави само по навик и изобщо не е вникнал в гениалността на изречението, което си сътворил пред очите му. защото, ако се замислиш, всеки успешен опит да изразиш емоциите си, а под успешен разбирам, нещо в другата страна да е трепнало, да е Усетил и Споделил малка част от тоталния хаос неречен твоя емоция (страх, удивление, привличане, отвращение, радост, мъка ..), е сам по-себе си една гениална и забележителна победа над пошлостта, фалша и лицемерието в живота. защото е много по-лесно да кимаш с глава и да се усмихваш, и да не желаеш поради мързела или още по-зле, поради нежеланието си, да чуеш другия пред теб. доста по-трудно е вникнеш в личния му свят и да оставиш твоите лични проблеми настрана, за да чуеш и преживееш неговите..
песен на деня: масив-сейф фром харм

blue

днес бе един твърде скучен и ужасяващо тъп ден. всичко, което старателно си планирах, не се осъществи, заради мързел, лошо време, лоша памет и други такива, малко от които се дължаха на мен. а се събудих с толкова големи надежди за един прекрасен, слънчев и усмихнат ден, но не би. понякога се дразня много сериозно на себе си, че имам толкова високи очаквания за хората, а те в доста случаи ме разочароват.
нз вероятно цялата тая меланхолия се дължи на липсата на витамини и наличието на алкохол от предишната вечер в тялото ми. кой знае. даже не можах да се набеснея като хората с колегите от групата, защото на барабаниста нещо му имаше и не му се разкарваше до пробераума. дори не успях да ритна и една топка, защото другите българи, с които играя, са световноизвестни с мързела и мрънкането си и 10 минутния дъждец преди времето на срещата им беше напълно достатъчен да се дозакрепят пред комповете си и да умрат играейки ворлд ъф варкрафт. оф.
а аз какво направих? киснах целия ден по диваните, гледах футбол и заспивах от тъпотия. трябва да си намеря някаква муза, нещо, което да ме амбицира да се развивам и да ми вдъхва ентусиазъм за глупости.
а снощи беше толкова хубаво в парка, времето беше приятно и лекия ветрец и аромата на цъфналите дръвчета допълваха по един много приятен начин идилията.. хм. мда

red

ммм обожавам сексапила. или поне го ценя във всичките му форми. още повече обичам песни, които просто го предизвикват, или те карат да попаднеш на тази вълна. песни, които ти помагат да навлезеш в това така приятно, леко и превъзбудено настроение, в което се наслаждаваш на всичко :) portishead и lovage, mike patton и hooverphonic. особено sour times и glory box, book of the month и lifeboat, just a man и mad about you. ммм

Sky is clear tonight
Sky is clear tomorrow
A star is out
I reach for one to sparkle in my hand
(in your hand)
A star is out
I will not touch you, I am just a man

Who oo am I, what and why?
‘Cause all I have left is my memories of yesterday,
Ohh these sour times.

How can it be that we defy this tragedy
From this lifeboat in the dark
Is it wrong that we could come together
Wind and sorrow bear a spark

From this time, unchained,
We’re all looking at a different picture,
Through this new frame of mind,
A thousand flowers could bloom,
Move over, and give us some room.

we'll invent new four letter words
you are the bitter, i am the sweet
run through the fields, sing with the birds
you are the griddle, i am the meat
i'll turn you on like the electric company
you are the bitter, i am the sweet
flick on the switch and light your pilot light
you are the griddle, i am the meat

Are you the fishy wine who will give me
A headache in the morning
Or just a dark blue land mine
That'll explode without a decent warning
Give me all your true hate
And I'll translate it in our bed