петък, декември 12, 2008

red

пролог
музика:

инструмент - предразполагане
инструмент - рефлектиране

действие
текст:

мисля че е време да споделя малко усещане за красота.
слушайки искрена музика, музика, която предразполага към излизане от обичайното зомбирано състояние, и навлизане ( или по-скоро бъдене ) в едно по-приятно, леко и отворено към ставащото ( или липсата му, няма значение, така или иначе въпрос на дефиниция ), аз решавам да удължа обичайното си предразполагащо бягане със една необичайна рефлективна разходка в малко по-странни и по-непопулярни части на града, в който се намирам. часът е малко след 7 вечерта. времето е хладно, но не студено, слънцето току-що започва своя цветен спектакъл. аз се разхождам из индустриалната част на града и се наслаждавам на феерията от цветове, преливащи един във друг: кърваво червеното обвиващо изморените, но все още заслепяващи десет хиляди нюанса на жълтото.. винаги когато гледам прекрасен залез пред очите ми се прожектира пътуване с кола, аз стоя на задната седалка, до мен е сестра ми, мама стои отпред, а татко кара бялата шкодичка, която имахме преди време. Пътуваме към Елхово, където ще се видим с баба и дядо и аз лично ще се насладя на още горещите нервозни ( лютиви ) кюфтета, които ни чакат на масата там.. минаваме по безлюден път, от лявата ми страна са Манастирските възвишения, няколко достатъчно високи за разходка, но недостатъчно, за да бъдат наречени планина, хълма. От дясната страна се открива прекрасна панорамна гледка на полетата в долината, един малък язовир за развъждане на риба, и лозовите масиви наоколо. часът е малко след 8, а навън е меко, топло и приятно време. от тази перспектива, в която си, гледката те остава без дъх, мислите ти се изпразват, оставаш хипнотизиран и благодарен, че имаш възможността да се насладиш на тази красота, на която ставаш свидетел. червено и жълто, синъо и лилаво, светло и тъмно, всичко се преплита в едно, хармонията е прекрасна, чувство за съвършеноство, непоклатимо спокойствие и една вътрешна усмивка, която леко гъделичка гърдите ти.

епилог
музика:

инструмент - триада