green

Може би е нужно да споделя, какво е моето разбиране за наука и дефиницията ми за научен подход към обяснението и предвиждането на определени събития. Merriam-Webster се изказва по следния начин:

Science (from the Latin scientia, meaning "knowledge") refers in its broadest sense to any systematic knowledge-base or prescriptive practice that is capable of resulting in a prediction or predictable type of outcome. In this sense, science often refers to a technical art or highly skilled practice.

За мен науката може да се опише като знанието, което произтича от процеса на собственото обяснение на преживявания/събития/опити, чрез изграждането на теории базиращи се на логика, или (не)съзнателното съгласие с обясненията на други хора, имащи достатъчно висок авторитет и/или достатъчно логично издържани теории. Това е моята скромна дефиниция за наука. В по-широк смисъл всеки е учен, самия факт, че е жив, усеща и преживява, автоматично го прави част от лабораторията на живота, а всяко негово решение е един уникален експеримент, който му носи информация за това, дали моментната му теория издържа, или има сериозни пукнатини и се нуждае от нов поглед отгоре.

С други думи, какво прави една теория "вярна" или не? Да вземем за пример, изказването, че "всички миди са бели". За да бъде доказано то, не е нужно да покажеш хиляда бели миди и от това да направиш извода, че всички са такива, а е необходимо изследванията ти да докажат съществуването на нито една черна, в условията, които си дефинирал в теорията си. Ако това обаче се случи, теорията ти логично подлежи на преразглеждане и преструктуриране.

Всяка от съвременните науки се стреми да опише и да предвиди реалността, изхождайки от определени аксиоми, които са били приети с консенсус като абсолютна истина. Такива аксиоми са нужни, защото в тяхно лице човек има фундамент на който да стъпи, в изграждането на сградата си, ако ми позволиш строителната метафора. Те са нужни, за да концентрират вниманието върху определени части от изключително сложната реалност, която наблюдаваме и преживяваме, решавайки за други, че могат да бъдат пренебрегнати в името на възможно разбиране на определен факт. Значението на тези аксиоми е толкова голямо за отделните науки, колкото и ролята на фундамента за сградата при земетресение. Разбира се, че отделните стени (доказани теории) спомагат в голяма степен за издържливостта й, но ако тя лежи върху уязвими основи, евентуалното й падане, като резултат от гравитацията и динамичното натоварване е неминуемо. Няма значение колко нови стени построяваш, за да я подсилиш, тя евентуално ще падне, единственото което можеш да направиш е да отложиш момента на падането, до следващото разрушително земетресение (което разбира се, не можеш да предвидиш).

Защо аксиомите са най-важното в една наука, и нужно ли е да се пазят със всякакви средства?

Отговора може би се корени в страха на съвременния човек от това, че той не контролира реалността, а ако ми позволиш да добавя личното си мнение, най-вече в страха от осъзнаването, че последното до голяма степен не е вярно. Този страх, специално в случаите на поставяне под въпрос на определена аксиома, предизвиква защитна реакция, която в леките си форми се изразява в игнориране и нетолериране, а в по-тежките дори в психологическа и физическа агресия. По-интересното тук е, че когато човек ирационално пази своите вярвания/разбирания от противоречащи им доказателства, в центърите за удоволствие в мозъка има силна активност и обратно - когато е представен пред нова неоспорима информация, първата реакция достига първо центровете за болка и обикновенно той я отхвърля (изследване на Dr. Drew Weston в Emory University през 2006).

Важно в случая да се добави, че страха е само един избор от две възможности, a не единствена възможност. Осъзнаването, че винаги има "higher option", е важна част от промяната на мисленето в позитивна посока. Това което имам предвид под осъзнаване е свързано точно с прилагането на научния принцип. В практически смисъл то означава следното: приемаш нещо за истина и експериментираш с него, за да убедиш всяка част от себе си, че е така и че обяснява и предрича случващото се в реалността. Ако откриеш празнини в него, избираш това, което все още считаш за логично и продължаваш напред. Но за да има смисъл за теб, всяка теория се нуждае от експерименталния си компонент, от преживяването. Докато то не е факт, всяка такава с право си остава само един полет на мисълта и не може да претендира за истина (дори и за това което сам си дефинираш като такава). Моите лични преживявания (експерименти, усещания) ми дават достатъчно сигурност, за верността на аксиомата ми, че ако възприемаш решенията си, като фундаментално подчинени на избора между страха и любовта, и прецениш второто, като достойно за твоя избор, имаш безпрецедентната възможност за развитие (духовно, физическо), докато избирайки решение базирано на страха (или неговите проявления като омраза, невежество, завист и др.), получаваш възможността, ако си достатъчно мъдър да я видиш, да откриеш себе си, виждайки другата крайност. Помага също и да мислиш за избора не като изпит, а като възможност да покажеш майсторството си в увладяването на емоциите и възприемането на това, което те ти казват за самия теб.

Но нека се върна на мисълта си за важността на аксиомите. Според моето разбиране, от тях зависи собственото възприятие за реалносттта, а от избора между една или друга - усещането, че живота е рай или ад, а може би и нещо отвъд полярността. Така че от тази гледна точка, наистина може да бъде видяно, как това което човек избира за основополагащо директно влияе на качеството на живота му.

Какво помага формирането на твоята лична аксиома? Мисля, че една мисъл на Алберт Айнщайн би дошла на помощ в случая:

"Condemnation without investigation is the height of ignorance."

Отговора е лесен - информация, информация и пак информация. Помага също и светът ти да бъде разтресен от (емоционално) заметресение, което да постави под въпрос валидността на текущите ти аксиоми. Едно такова ти предоставя рядката възможност да започнеш от нулата с невинността и любознателността на малко дете. Приемай всяка случка, като възможност за развитие, за откриване на себе си, защото реално погледнато, тя си е такава. Наслаждавай се на информацията, проверявай я с различни източници, но най-вече разчитай на собствените си усещания и разбирания, съзнавайки, че са моментни и не са застраховани от промяна. Бъди отворен към всичко и всички, давай им шансове, защото това ще ти позволи да откриеш малка част от себе си във всеки един от тях. Поеми отговорността за това, което мислиш и това, което предлагаш като мисловен продукт на другите.

Знай, че, ако в един момент решиш да избереш за своя основна аксиома, това, че всичко е един експеримент, в който ти си не само бялата мишка, обекта на изучаване, но и ученият в бяло, който изучава; представата за правилно и грешно, добро и зло, логично и нелогично е само моментна илюзия; всички сме по своя път и той естествено се извива като красив меандър, но неизменно води в една посока; страха е само една възможност, по всяко време можеш да решиш да избереш по-висока честота на която да функционираш; приключението, което наричаме живот, ще ти разкрие красотата си, защото то не крие нищо от теб, ти със своите решения се криеш от него. :)

red

Преди няколко месеца за пръв път имах възможността да гледам една от презентациите на Nassim Haramein, относно неговата Unified Field Theory. Определено информацията, която предлага в тази своя презентация, базирана на изследванията му, е невероятна, даваща доста интересна гледна точка за стуктурата на space-time континуум-а. През 2005 заедно с една от най-известните американски физици Elizabeth Rauscher, той публикува решение на полевите уравнения на Айнщайн, вземайки предвид огромната роля на въртенето и ъгловия момент. По-късно в презентацията си той дискутира теми като знанията на древните цивилизации на Египет, маите, шумерите и др., както и своите изследвания върху значението, от технологична гледна точка на т.н. "Дърво на живота", един от основите свещени символи в древния еврейски мистицисъм Кабала.

Доста от нещата, които той казва, ми дадоха малко по-научна гледна точка на информацията от книгите и презентациите на Drunvalo Melchizedek, които, вероятно на пръв поглед изглеждат малко езотерични.

"If you are not yet familiar with Nassim Haramein's exciting work, prepare yourself for an exhilarating odyssey into hyperspace and beyond. Haramein, who has spent his lifetime researching fields of physics from quantum theory to relativistic equations and cosmology, will lead you along a fascinating discussion geared to a layman's understanding of the fundamental nature of the universe and creation that includes black holes, gravitational forces, dimensions, and the very structure of space itself - all of which are integral parts of his now-complete Unified Field Theory. Haramein's theory is currently in peer review process for publication in physics journals; however, the presentation does not end with the introduction of his theory alone, but includes the discussion of the path that he took to arrive at his views, which weaves between the texts and monuments of ancient civilizations, biology, chemistry and the primordial role of consciousness - all of which lend further credence to the science behind the theory"

Малко информация за активността на НЛО във Мексико Сити. Интересна презентация, доста красиви кадри. Ако не си чувал за подобна активност или си естествено скептично настроен по темата, това е едно доста добро парче информация, което не се базира на страхови тактики, не прави никакви спекулации, а просто представя множество кадри на различни обекти, наблюдавани по различно време, които в някои случаи доста добре говорят за себе си :). Приятно гледане.