Днешната лекция по VWL (или "политическа икономия", както е превода в Polyglot), както и случките от последните дни ми позволиха да преразгледам и задълбоча разбирането си за рационалността на човек.
Професора даде един прекрасен пример, за да илюстрира част от икономическите теории, които представяше. Примера беше свързан точно с дискусия върху рационалността на действията на рибарите, ловящи ненамаляващо количество риба, въпреки, че знаят, че запасите на конкретния воден басейн се изчерпват. Сега, според рационалната гледна точка базирана върху промените в голямото, те трябва да намалят лова си, тъй като с действията си застрашават и своето съществуване. За тях обаче, от строго икономична гледна точка е ирационално да ловят по-малко риба, заради конкуренцията, средата, в която се намират, защото те не знаят дали другите рибари ще последват примера им. Следва популисткото изказване, че "Ако всички ловят, по-малко риба, всичко ще е наред", което разбира се, без допълнително разглеждане на последствията от едно евентуално рязко спиране на продукцията/лова е лишено също до голяма степен от икономическа логика. Ако се продължи линията на мисълта, може дори да се достигне до твърдението, че всяко изказване, базирано на полярност - това е добро, това е лошо, фундаментално е лишено от логика, поради простата причина, че му липсва част от картината.
Тук идва въпроса, как може се вземе тогава каквото и да е решение, базирано на логика, щом като нещата не са никога бели и черни, а винаги сиви. Отговора е тривиален и в същото време изключително сложен, но най-просто би могъл да се опише с една дума - "информация". Количеството и качеството на външните импулси, на които съзнателно или несъзнателно позволяваш да те "in-form"-ират, т.е. да моделират вътрешните ти разбирания и усещания, оказват изключително влияние върху това, което предаваш като feedback, реакция към околната среда - под формата на решения, действия или в по-широк смисъл емоции и мисли.
Може би тук е момента да те запозная с няколко принципа, или по-добре презумпции в НЛП, които за мен лично показват една също сравнително интересна гледна точка за начина на мислене и функциониране на разума.
(Сега ще си позволя един кратък екскурс по темата "наука ли е НЛП?", защото от това зависи, (за огромната част от хора в съвременното общество) дали "можеш" или "не можеш" да се довериш на определена информация. Въпреки моментната липса на консенсус в научните среди, дали НЛП е базирано на наука или псевдонаука, аз лично съм на мнение, че неговите принципи са валидни, тъй като са базирани на практически резултати и изследвания. Вярно е, че то не може да предвижда на 100 процента опитите си, но ако се заровиш достатъчно надълбоко в определени физични теории, като например "string theory", които в момента носят със себе си претенцията за научен подход, и биват широко разпознати като такива, вероятно с изненада ще установиш, че тяхното "научно" признаване, се базира в доста по-голяма степен на авторитет и политика, отколкото на реална научна стойност. Още веднъж, всичко е въпрос на гледна точка, създавай своя, главно въз основа на твоите лични опитности и рационални обяснения. Timothy Leary описва темата отлично с неговата известна фраза "think for yourself, question authority". Край на екскурса :))
Първо ще изредя основните презумции на НЛП, с коментарите на авторите, след което ще дам своите мисли по някой от тях, които считам за важни и подкрепени от моите разбирания и изживявания в последно време и изобщо. (Цитираните части са взети от българския превод на книгата "Principles of NLP" на Joseph O'Connor и Ian McDermott, издаден от Лаков ПРЕС, чудесния превод е на Биляна Николова, стр. 157-158):
"
Хората реагират на своята карта на реалността, а не на самата реалност. (1)
Ние действаме и общуваме именно по тези карти. НЛП представлява способността ни да променяме тези карти, а не самата реалност.
Човешкото поведение е целенасочено. (2)
Обаче не винаги съзнаваме каква е целта.
Цялото ни поведение се ръководи от положителни намерения. (3)
Поведението ни винаги се опитва да постигне нещо стойностно за самите нас. Човек не може да се идентифицира със своето поведение. НЛП разграничава намерението или целта, която стои в основата на действието, от самото действие. Това, което се реализира като отрицателно действие, е такова защото не забелязваме целта лежаща в основата му.
Безсъзнателната част на нашата психика е доброжелателна. (4)
Безсъзнателната част на психиката уравновесява съзнателната, като същевременно не е вътрешно озлобена към нас.
По-добре е да имаме избор, отколкото да нямаме. (5)
Подберете си такава карта, която ще ви даде възможност за най-обширни и най-многобройни избори. Човек, който има пред себе си най-голям брой избори, т.е. най-високо ниво на пластичност на мисълта и поведението си, ще има най-голямо влияние в общуването.
Хората правя възможно най-добрия избор в момента. (6)
Независимо от това колко самоунищожително, странно или греховно е поведението ни, то представлява най-добрия избор, който сме могли да направим в съответния момент, при определената от нас карта на света. Ако дадете по-добър избор на човек в неговата карта на света, той веднага ще го последва.
Хората работят по идеален начин. (7)
Никой не греши и всеки човек има своята стойност. Просто трябва да разберем начина, по който той работи, за да можем да го променим положително, като го насочим към нещо полезно и желано.
Цел на общуването е отговорът, който получаваме. (8)
Той може да се различава от този, който сте възнамерявали да дадете. В общуването няма грешки, има само отговори и обратна връзка. Всяко преживяване може да бъде използвано. Ако не получавате това, което желаете, просто опитайте нещо друго.
Човек има на разположение всички източници, които му трябват, или може сам да си ги създаде. (9)
Няма безполезни хора, има само такива състояния.
Умът и тялото са една система. (10)
Те си взаимодействат и взаимно си влияят. Не е възможно да промените едното, без това да повлияе и на другото.
Всяка информация се обработва чрез сетивата. (11)
Моделирането на всяка успешна дейност води до съвършенство. Ако човек е способен да прави нещо, той може да изгради модел на своето действие и да научи и другите да вършат същото. (12)
Съвършенството може да се моделира.
Ако искате да разберете нещо - действайте. (13)
Ученето се крие в дейността.
"
Ако случайно някога си имал проблем с разбирането на някои решения и действия на прекрасната женска половина от човечеството, може би си си задавал задавал въпроса, каква е логиката, в това което правят. Нека отидем малко по-далеч от баналното "няма логика в това което правят" :). Едно възможно обяснение се крие във взаимодействието между моментната "карта на реалността" или моментната интерпретация на реалността и информацията, която спомага за взимането на конкретния избор. Защото според (6) и (7) не съществува такова нещо, като нелогичен избор, напротив всеки избор е логичен, когато се намира в личната интерпретация на човека, който го взима (бил той и от женски род :)). Но двете презумции не казват само това, те дори сочат към факта, че всеки избор е също възможно най-добрия, който може да се вземе на базата на моментното разбиране, което от своята страна лежи на количеството и качеството на информацията, която го е съставило.
Да вземем за пример историята с отрязанoтo ухо на Винсент Ван Гог. Съзнавам, че интерпретацията на историята подлежи на дискусия, но бих желал да предложа своята гледна точка към това, което според мен е възможно да го е подтикнало към тази, на пръв поглед ирационална постъпка. Ако не си, чел за историята - съвсем накратко - Ван Гог, брилянтен холандски художник, до голяма степен неоценен в своето време, в един период от живота си във френския град Арл, или по-точно на 23ти декември 1888, след скандал с неговия близък приятел и колега Пол Гоген, както и след дългогодишна употреба на абсент и установена по-късно епилепсия на темпоралния дял, решава да одреже част от ухото си с бръснарски нож, след това да спре кървенето, да завие отрязаната част в кърпа, да отиде в местния бордей, да я даде на своя позната проститутка и да се прибере вкъщи за да легне да поспи, сякаш нищо не се е случило.
Това напълно ирационално, по повечето стандарти в нашето общество, поведение, го докарва разбира се до неминуемото изгонване от града и доброволен престой в клиниката за душевно болни в Сен Реми, където между другото създава някои от най-известните и широко оценени картини, като "Тhe Starry Night" и "Portrait of Dr. Gachet". Не мисля да навлизам в темата за влиянието на депресията, меланхолията и други подобни "blue" моменти върху креативността на един автор, но да кажем, че в някои случаи, тя допринася изключително много в процеса на създаване на изкуство, с голямата молба от моя страна да не приемаш това в никакъв случай като правило :).
Моята хипотеза се базира като цяло на голяма част от принципите, показани горе. Да приемем, че Ван Гог е поел доволно количество абсент в онази вечер, което във взаимодействие с душевното и физическото му състояние е предизвикало особено силни халюцинации, които, тъй като ума и тялото са система (10), биха имали директен ефект върху начина по който той е възприемал реалността в момента (1). Да кажем, че халюцинацията е била свързана с определени звукови дразнители, които са идвали от дясното му ухо и са му причинявали силна болка. Тъй като подсъзнанието е доброжелателно настроено (4), то му е представило най-добрия възможен вариант в онзи момент за оздравяване на системата му, който е бил да премахне източника на болката - дясното си ухо. Поради липсата на по-добри възможности в дадената интерпретация на реалността, която е имал тогава (6), той е искал да разбере, дали това ще има положителния ефект, към който се е стремил (13), (2), (3) и затова се е преценил да вземе решението за отрязване на ухото.
Както казах, това би била една възможна логика, базирана на презумциите на НЛП, както ги тълкувам аз. Примера идва покаже по един сравнително краен начин, че качеството на логиката, (както здравия разум, базиран на моментните разбирания за подходящи норми на поведение я оценява) зависи до огромна степен от моментното тълкуване на реалността.
Ако Ван Гог би приел в организма си вместо абсент, "здравословно" количество канабис, например, вещество, което по принцип също може да предизвика халюцинации, но в огромната си част има успокояващо, развеселяващо и огладняващо действие, аз бих предположил, със според мен огромна статистическа вероятност, че ефекта на афекта, причинен от консумацията, е щял да бъде в най-лошия случай поне по-малко автоагресивен.
С това, разбира се, не искам да ти пропагандирам употребата на което и да е вещество. Напротив, това което искам да кажа е свързано с преценката, за това какво вещество решаваш да поемеш, а в по-широк смисъл и какво решаваш да допускаш като информация във своята система. Разбирай: медиите, чиято гледна точка за реалността позволяваш да ти въздейства; обществото, което избираш да комуникира с теб; храните и напитките, които избираш да представиш на тялото си. Разбира се, че ако имаш по-голям избор от възможности (5), ще имаш съответно по-голяма ефективност в общуването както с другите, така и със себе си, но основното правило, че винаги взимаш най-доброто решение, базирано на моментната ти интерпретация на реалността, ще продължава да е в сила.
Като заключение бих ти пожелал всяко твое "най-добро" решение, да е базирано, поне на такова количество и качество информация, че да те води до малко по-интересни и по-малко инвазивни (към теб и другите, около теб) случки и изживявания от конкретните на Ван Гог и метафората, която се крие зад тях :).