преди доста време четох книжка с цитати по различни теми и в съзнанието ми се заби следния: Millions long for immortality who don't know what to do with themselves on a rainy Sunday afternoon. Susan Ertz, Anger in the Sky
и въпреки, че днешният ден е доволно слънчев, а и върховната ми цел не е точно да бъда безсмъртен, то все пак не успях да се размина с философстването по въпроса със скуката, и липсата на активност, която ме е обзела в последно време. но всъщност не е като да не правя нищо. просто не правя нищо съществено. нищо което не съм правил преди. . .а дори и след като съм направил такова нещо, като да кажем разходка до някоя планина, доста бързо се връщам в това деструктивно състояние на постоянна тъпня, което ме води до друга моя любима тема - страха от новото и страха като цяло. че страха е твоят най-добър съюзник и твоят личен юда едновременно, вероятно знаеш, но въпроса в случая е как да различаваш двете и как да го прочиташ добре, как да развиеш интуицията си до такава степен, че да не я игнорираш, а да я слушаш винаги. но май по-важния въпрос е как да откриеш баланса между здравия разум и умението си да погледнеш в бъдещето, защото за мен интуицията е точно това - една безпрецедентна възможност, да надникнеш зад дългата поредица от събития, които определяш като свой живот, и да ги промениш, по начин, който съответства на собствената ти представа.предполагам, че решението се крие в самонаблюдението и постигането на рапорт със себе си, с други думи, чувстване добре в собствената кожа, с още по-други, приемане на вътрешните ти желания, и подчиняването на волята ти в постигането, а не в отричането им.мда. поне звучи съвсем логично. теория и практика, колега, теория и практика...да се надяваме, че тази вечер ще бъде доста по-успешна откъм приятни емоции отколкото бе деня.
